Впереди терра инкогнита, позади империя
Дороги не протоптаны, и всё, что было перед ними
Покоряя, двигал дальше Император армию на север
Их огни величия ведут, тени тянут лапища
by Sanderlei Silveira ® - 12/05/2023 - US C
Впереди терра инкогнита, позади империя
Дороги не протоптаны, и всё, что было перед ними
Покоряя, двигал дальше Император армию на север
Их огни величия ведут, тени тянут лапища
Пустыня на пути, посередине капище
Обходить не хочется, и нога в ногу
Через жертвенник, преграждающий дорогу
Вдалеке лес на закате ровный, будто вылизан
Но внезапно перед ними ниоткуда вылезла
Богиня, и все легионы в одиночку вырезала
От увиденного ему тут же башню вынесло
Надо бежать, но что-то трепетно стучит
Непривычно для него, и возвращаяся в ночи
К той резне, и оглядывая вновь
Заваленную трупами пустыню, понял, что это любовь
В её кровавый пируэт император психопат
Втюрился как школьник, но не понимает как теперь
Связать хотя бы пару слов
Чтобы признаться ей в любви на языке клинков
Вот такая акробатика, патетика вины
Поэтики грамматика, фонетика войны
Это лингвистика мечей, она не знает языков других
Гремит музыка клинков, рифмуя стих
[Припев]
Добро без лица, зло без вины
Праксис клинков, логос войны
Орущая сталь, в ней речь улови
Вечная бойня для вечной любви
От этих яростных красных очей
Его сердце цветёт, как картофелина
Кровушка льётся, в Богине Мечей
Разом сплетётся любовь и война
[Куплет 2]
Крик срывается с клыков, она примальный Бог
Явившийся за звуками клинков
И кто пережил замес с Богинею Мечей
Героями считалися в эпоху древних Королевств
Но те времена ушли, культурный слой, наращивая жир
Скрывает башен высоченных этажи
Человечества следы кончались на материке
Цивилизации тут нет и войн не видано нигде
А потому, не выходя на свет
Она спала на своём капище шестнадцать тысяч лет
Но заголосят теперь они
Молчавшие клинки, они разбужены солдатами империи
Проблема настоящая: как чаще с нею видеться?
Одна ему идея гениальная пришла
Любовь его воистину была сильна
Он понял, чтобы вместе быть им, нужна вечная война
И затеял авантюру, чтобы встречаться с нею
Он развязал войну одновременную со всеми народами
И тысячи солдат каждый год без речей
Молча на убой Богине Мечей
Отправляет умирать, чтоб самому смотреть, и
От её фигур в кровавом пируэте
Он тянется к ширинке, без дураков
Говорит теперь весь мир на языке клинков
[Припев]
Добро без лица, зло без вины
Праксис клинков, логос войны
Орущая сталь, в ней речь улови
Вечная бойня для вечной любви
От этих яростных красных очей
Его сердце цветёт, как картофелина
Кровушка льётся, в Богине Мечей
Разом сплетётся любовь и война
[Аутро]
Сливается грамма и фоно клинков
Разгорается драма под вонь угольков
И сшиты в один опус людьми
Войны логос и лотос любви
Сливается грамма и фоно клинков
Разгорается драма под вонь угольков
И сшиты в один опус людьми
Войны логос и лотос любви
Тера инкогнита напред, империя зад
Пътищата не са потънали и всичко, което беше пред тях
Завладяване, придвижване на армията на императора на север
Техните светлини на величие, сенките издърпват лапите си
Пустиня по пътя, насред храма
Не искам да обикалям, а пръстите на петите
През олтара, блокиращ пътя
В далечината гората по залез е равномерна, сякаш лимирана
Но изведнъж пред тях излезе от нищото
Богиня и с една ръка са издълбали всички легиони
От видяното, той веднага извади кулата
Трябва да бягаме, но нещо трепереше да чука
Необичаен за него и да се върне в нощта
Към това клане и отново погледна назад
Пустинно осеяна с трупове, разбрах, че това е любов
В кървавия си пирует императорът е психопат
Влюбих се като ученик, но не разбирам как сега
Свържете поне няколко думи
Да призная любовта си към нея на езика на остриетата
Ето такава акробатика, патосът на вината
Поетика Граматика, Фонетика на войната
Това е лингвистиката на мечовете, тя не познава други езици
Музиката на остриета мърмори, римува стих
[Припев]
Добър без лице, зло без вина
Праксис на остриетата, лога на войната
Крещяща стомана, улавя реч в него
Вечно клане за вечна любов
От тези яростни червени очи
Сърцето му цъфти като картоф
Кръвта се излива, в богинята на мечовете
Любовта и войната се преплитат наведнъж
[Стих 2]
Писъкът се чупи от зъбите, тя е първичен бог
Появявайки се зад звука на остриетата
И които оцеляха при месенето с богинята на мечовете
Героите са били разгледани в ерата на древните кралства
Но тези дни ги няма, културен слой, изграждане на мазнини
Крие високите подове на кулите
Следите на човечеството приключиха на континента
Тук няма цивилизация и никъде не са виждани войни
И следователно, без да излизате на светлината
Тя спеше на храма си шестнадесет хиляди години
Но сега те крещят
Тихи остриета, те се събуждат от войниците на империята
Проблемът е истински: Как да я виждаме по -често?
Една блестяща идея му дойде
Любовта му беше наистина силна
Той разбра, че за да бъдем заедно, е необходима вечна война.
И започна хазарт да се среща с нея
Той отприщи едновременна война с всички нации
И хиляди войници всяка година без речи
Мълчаливо да избие богинята на мечовете
Изпраща го да умре, за да може да се види сам и
От нейните фигури в кървав пирует
Той посяга към мухата си, без глупаци
Сега целият свят говори на езика на остриетата
[Припев]
Добър без лице, зло без вина
Праксис на остриетата, лога на войната
Крещяща стомана, улавя реч в него
Вечно клане за вечна любов
От тези яростни червени очи
Сърцето му цъфти като картоф
Кръвта се излива, в богинята на мечовете
Любовта и войната се преплитат наведнъж
[Outro]
Обединява грам и фоно остриета
Драмата избухва под вонята на въглища
И пришити в един опус от хората
Военни лога и лотос на любовта
Обединява грам и фоно остриета
Драмата избухва под вонята на въглища
И пришити в един опус от хората
Военни лога и лотос на любовта