Ti prego, non cominciare
Sai che per me è già difficile credere a quanto mi facevi male
Ma, se me l'avessi chiesto, avrei scalato l'Everest a mani nude
Anche se odio il freddo e soffro pure di vertigini, io me ne frego
Quando menti, io ti credo
So che sono più di mille quelle cose di me che non tolleravi
Parlare con te è come cercare di afferrare il vento con le mani
Se avevo un problema, mi dicevi di parlarne con chi se ne intende
Guardavo cadere tutto a pezzi come fosse l'11 settembre
Dimmi ancora una bugia, poi una bugia, poi la verità
Era tutto una follia, però una follia per te non si fa
Non ero più a casa mia, neanche a casa mia, solo mille guai
Penso a Davide e Golia, io sarò Golia, tu mi ucciderai
E te l'avrei lasciato fare, perché ero fuori di testa
Dimmi, quando ci si perde, a cosa serve fare festa?
Fumo 'sti fiori del male, tutto quello che mi resta
Ora che mi sento inerme, come un verme in fondo al mezcal
[Ritornello]
Scordati che mi conosci, ora è tardi anche se piangi
È inutile che mi angosci, mi mandi cento messaggi
A cui non risponderò, non ne sono più capace
Sono diventato tutto ciò che odiavo e ti assicuro non mi piace
Dimmelo se te ne accorgi, siamo diventati grandi
Anche se ho dieci orologi, non recupererò gli anni
Scusa se non tornerò, non sai quanto mi dispiace
Che abbiamo fatto la guerra, ma non sapevamo come fare pace
[Strofa 2]
Triste quando ci pensavo
Ci mancava tutto quanto, perfino la data di un anniversario
Scrivevano: "È fidanzato" solo perché finanziavo
Ti darei da bere il sangue perché è tutto ciò che adesso mi è rimasto
Credimi, sembra impossibile accettare che oramai ti ho detto: "Ciao"
Sto in un bilocale che da quando ti ho cacciata sembra una penthouse
Grande tipo il doppio, ma senza la luce, come ci fosse un black out
Non sono sentimentale
Delle volte tu aprivi la porta e io nemmeno ti sentivo entrare
Ti volevo a tutti i costi, ma eravamo opposti proprio come un polo
Stare insieme è l'arte di risolvere i problemi che non ho da solo
Giuro, non so più chi sono, tutto ciò mi dà fastidio
'Sto mondo a misura d'uomo mi fa sentire in castigo
[Ritornello]
Scordati che mi conosci, ora è tardi anche se piangi
È inutile che mi angosci, mi mandi cento messaggi
A cui non risponderò, non ne sono più capace
Sono diventato tutto ciò che odiavo e ti assicuro non mi piace
Dimmelo se te ne accorgi, siamo diventati grandi
Anche se ho dieci orologi, non recupererò gli anni
Scusa se non tornerò, non sai quanto mi dispiace
Che abbiamo fatto la guerra, ma non sapevamo come fare pace
Моля, не започвайте
Знаеш, че вече ми е трудно да повярвам колко ме нараниш
Но ако ме попитахте, щях да се изкача с Еверест с голи ръце
Въпреки че мразя студа и дори страдам от световъртеж, не ме интересува
Когато лъжеш, вярвам ти
Знам, че има повече от хиляда неща за мен, които не бихте могли да толерирате
Да говориш с теб е като да се опиташ да хванеш вятъра с ръце
Ако имах проблем, ти ми каза да говоря с някой, който знае за това
Гледах как всичко се разпада, сякаш беше на 11 септември
Кажи ми още една лъжа, после лъжа, после истината
Всичко беше лудост, но не можеш да направиш лудост за теб
Вече не бях вкъщи, дори и вкъщи, само хиляда проблеми
Мисля за Дейвид и Голиат, ще бъда Голиат, ще ме убиеш
И щях да ви позволя да го направите, защото бях извън ума си
Кажете ми, когато се изгубите, какъв е смисълът на купона?
Пуша тези цветя на злото, всичко, което ми е останало
Сега, когато се чувствам безпомощен, като червей в дъното на Мескал
[Въздържа]
Забравете, че ме познавате, сега е късно, дори и да плачете
Няма смисъл да ме притеснявате, изпращате ми сто съобщения
На което няма да отговоря, вече не съм способен на това
Станах всичко, което мразех и те уверявам, че не ми харесва
Кажете ми, ако забележите, ние сме израснали
Дори и да имам десет часовници, няма да получа годините назад
Извинете, ако няма да се върна, не знаете колко съжалявам
Че отидохме на война, но не знаехме как да сключим мир
[Стих 2]
Тъжно, когато се замислих
Пропуснахме всичко, дори годишнина дата
Те написаха: „Той е сгоден“ само защото финансирах
Бих ти дал кръвта си да пия, защото това е всичко, което ми е останало сега
Повярвайте ми, изглежда невъзможно да се приеме, че сега ви казах: „Здравей“
Аз съм в двустаен апартамент, който, тъй като те изритах, изглежда като мезонет
Като удвояване на размера, но без светлината, сякаш имаше затъмнение
Не съм сантиментален
Понякога си отворил вратата и дори не съм чувал да влезеш
Исках те на всяка цена, но ние бяхме противоположности точно като стълб
Да бъдеш заедно е изкуството да решим проблеми, които нямам сам
Кълна се, вече не знам кой съм, всичко това ме притеснява
Този свят в човешки мащаб ме кара да се чувствам наказан
[Въздържа]
Забравете, че ме познавате, сега е късно, дори и да плачете
Няма смисъл да ме притеснявате, изпращате ми сто съобщения
На което няма да отговоря, вече не съм способен на това
Станах всичко, което мразех и те уверявам, че не ми харесва
Кажете ми, ако забележите, ние сме израснали
Дори и да имам десет часовници, няма да получа годините назад
Извинете, ако няма да се върна, не знаете колко съжалявам
Че отидохме на война, но не знаехме как да сключим мир