Не знам молитви и не знам
какво и как се казва там,
където няма никой да ме чуе,
но всеки път щом пак умра,
Не знам молитви и не знам
какво и как се казва там,
където няма никой да ме чуе,
но всеки път щом пак умра,
убит във гръб от любовта,
прошепвам: Слава Богу, алилуйя...
Алилуйя...
Боли, но пък благодаря,
че ме научи на това -
от всяка болка песен да събудя.
Сега и да ме нараниш -
най-много да ми подариш
един куплет за песен, алилуйя...
Алилуйя…
Започва винаги така -
жена, мъж и една змия,
и ябълка, уж сладка - за заблуда.
И още там, щом проумях,
че красотата ти е грях,
побързах да съм грешник, алилуйя!
Алилуйя...
Сега и да строя стена,
ти под различни имена
в живота ми все някак ще нахлуеш -
любов, омраза, ревност, страст,
ще ме накараш да крещя
уплашен и възторжен: Алилуйя!
Алилуйя...