Vorrei piovesse per sempre
Per chi il rumore della pioggia non lo sente
Abbracciato dalle stelle col sole in tele
Bollino nero sulle strade per le ferie, per la serie
Sanderlei Silveira ® - 2023-07-31T20:11-03:00 - US (BIZ) X
Vorrei piovesse per sempre
Per chi il rumore della pioggia non lo sente
Abbracciato dalle stelle col sole in tele
Bollino nero sulle strade per le ferie, per la serie
Bagagli enormi ed auto piene, bye bye
Dicono: "Tutto esaurito"
Dicono: "Estate ed infradito" e che sono sparito
È la leggenda del 31, tipo: fine, fuochi d'artificio
E sto pensando al mare dall'ufficio
Scrivo in Helvetica nei miei pensieri
Scrivo pochissimo e di ieri, dimmi dov'eri
Ora che quasi mi piacevi
Sto traslocando da due mesi
E sto benissimo se chiedi
Ombrelloni aperti
Ombrelli chiusi, pavimenti
Granite gelate gelano i denti
Telefonate chilometriche con chi non senti
Di solito telefoni non suonano e restano spenti
Poi è presto e il cielo forse è terso
Mangio lento una banale pasta al pesto
Avevo detto "Mai" e invece è adesso
Rileggo, ma poi mi rigiro e mi riaddormento
Solite cose, solite facce, le complicanze
Disegnate a mano dalle distanze
Solitamente sono io, oggi sembro gigante
Solitamente tu sembri distante
E quando parti, poi dove vai?
E quando torni, quanto manchi?
Quand'è che torni di preciso?
Quanti giorni? Che hai deciso?
Dove dormi? Quanto manchi
Quanto manchi
Иска ми се да вали завинаги
За тези, които не могат да чуят звука на дъжда
Прегърнат от звездите със слънцето на платно
Черна точка по пътищата за празниците, за поредицата
Огромни чанти и пълни коли, чао
Те казват: "разпродадени"
Казват: „Лято и джапанки“ и че ме няма
Това е легендата на 31, като: край, фойерверки
И аз мисля за морето от офиса
Пиша в Helvetica в мислите си
Пиша много малко и вчера ми кажете къде сте били
Сега, когато почти те харесах
Премествам се от два месеца
И аз съм напълно добре, ако попитате
Отворени чадъри
Затворени чадъри, подове
Замразените киша замразяват зъбите си
Километрични телефонни обаждания с тези, които не чувате
Обикновено телефоните не звънят и не стоят на разстояние
Тогава е рано и небето е може би ясно
Бавно ям банална паста с песто
Казах "никога", но сега е
Препрочитам, но след това се обърна и заспивам отново
Обичайни неща, обичайни лица, усложнения
Ръчно изтеглено от разстояния
Обикновено съм аз, днес изглеждам гигантски
Обикновено изглеждате отдалечени
И когато си тръгнете, тогава къде отивате?
И когато се върнете, колко време ви липсва?
Кога точно се връщате?
Колко дни? Какво избрахте?
Къде спите? Колко ти липсва
Колко ти липсва