Исках много да те заболи
Или да тъжиш със месеци
След мен съкрушен да вървиш.
Исках да си спомниш как преди
Исках много да те заболи
Или да тъжиш със месеци
След мен съкрушен да вървиш.
Исках да си спомниш как преди
Виждал си ме със размазан грим
През сълзи ти се усмихвах дори.
Знам, че си виновен
Знам не чувстваш вина.
не, не ти давам шанс
няма как ти простя.
От тук нататък заключвам си сърцето
От тук нататък съм сама.
Далеч от мене, ти копеле проклето
Вън от моята душа
Вън от моят свят!
Скоро ще ме видиш как вървя
Към всичко дето съм пропуснала
Без теб ще постигна света.
Бързо ще забравя спомена
За теб и за онези времена
Живях, а жива не бях...!