[Scrap Baby]
You played right into our hands. Did you really think that this job just fell out of the sky for you?
No.
This was a gift. For us.
[Scrap Baby]
You played right into our hands. Did you really think that this job just fell out of the sky for you?
No.
This was a gift. For us.
You gathered them all together, in one place.
Just like he asked you to. All of those little souls, in one place. Just for us.
A gift.
Now, we can do what we were created to do. And be complete.
I will make you proud, Daddy.
Watch, listen, and be full.
*BEEP*
[Cassete Man]
Connection terminated.
I'm sorry to interrupt you, Elizabeth. If you still even remember that name.
But I'm afraid you've been misinformed.
You are not here to receive a gift. Nor, have you been called here by the individual you assume. Although, you have indeed been called.
You have all been called here. Into a labyrinth of sounds and smells, misdirection and misfortune.
A labyrinth with no exit. A maze with no prize. You don't even realize that you are trapped. Your lust of blood has driven you in endless circles. Chasing the cries of children in some unseen chamber, always seeming so near.
Yet somehow out of reach.
But, you will never find them. None of you will.
This is where your story ends.
And to you, my brave volunteer, who somehow found this job listing not intended for you. Although, there was a way out planned for you, I have a feeling that's not what you want. I have a feeling that you are right where you want to be.
I am remaining as well. I am nearby.
This place will not be remembered and the memory of everything that started this, can finally begin to fade away. As the agony of every tragedy should.
And to you monsters trapped in the corridors. Be still. And give up your spirits.
They don't belong to you.
As for most of you, I believe there is peace and perhaps, warm, waiting for you after the smoke clears.
Although, for one of you, the darkest pit of Hell has opened to swallow you whole. So, don't keep the Devil waiting, friend.
My daughter, if you can hear me, I knew you would return as well. It's in your nature to protect the innocent. I'm sorry that on that day, the day you were shut out and left to die, no one was there to lift you up in their arms, the way you lifted others into yours.
And then, what became of you, I should have known, you wouldn't be content to disappear. Not my daughter. I couldn't save you then.
So, let me save you now. It's time to rest, for you, and for those you have carried in your arms...
This ends.
For all of us.
End communication.
[Baby Baby]
Ти си играл точно в ръцете ни. Наистина ли мислите, че тази работа просто падна от небето за вас?
Не.
Това беше подарък. За нас.
Събрахте ги заедно, на едно място.
Точно както те помолиха. Всички тези малки души, на едно място. Само за нас.
Подарък.
Сега можем да направим това, което сме създали. И бъдете пълни.
Ще ви направя горд, татко.
Гледайте, слушайте и бъдете пълни.
* Beep *
[Касетен човек]
Прекратяване на връзката.
Съжалявам, че ви прекъсвам, Елизабет. Ако все още си спомняте това име.
Но се страхувам, че сте били погрешноформирани.
Не сте тук, за да получите подарък. Нито пък сте били извикани тук от лицето, което приемате. Въпреки че наистина сте се обадили.
Всички ви се наричали тук. В лабиринт на звуци и миризми, погрешно насочване и нещастие.
Лабиринт без изход. Лабиринт без награда. Дори не осъзнавате, че сте в капан. Вашата похот на кръвта ви караше в безкрайни кръгове. Преследване на виковете на децата в някаква невидична камера, винаги изглеждаща толкова близо.
Но някак си извън обсега.
Но никога няма да ги намерите. Никой от вас няма.
Това е мястото, където приключва вашата история.
И за вас, моят смел доброволец, който по някакъв начин намери тази обява за работа, която не е предназначена за вас. Въпреки това, имаше изход за вас, имам чувство, което не е това, което искате. Имам чувството, че сте прав, където искате да бъдете.
Оставам и аз. Аз съм наблизо.
Това място няма да бъде запомнено и паметта за всичко, която започна това, най-накрая може да започне да изчезва. Като агонията на всяка трагедия трябва.
И за вас чудовища в коридорите. Не мърдай. И се откажете от духовете си.
Те не принадлежат към вас.
Що се отнася до повечето от вас, аз вярвам, че има мир и може би топло, което ви чака след почистването на дима.
Въпреки че, за един от вас, най-тъмната яма на ада е отворена да ви погълне цели. Така че, не дръжте дявола чакане, приятел.
Дъщеря ми, ако можеш да ме чуеш, знаех, че ще се върнеш. В природата ви е да защитите невинните. Съжалявам, че в онзи ден, денят, в който сте били изключени и оставени да умрете, никой не е бил там, за да ви вдигне в ръцете си, начина, по който вдигате другите в твоя.
И тогава, какво стана от вас, трябваше да знам, няма да сте доволни да изчезнат. Не дъщеря ми. Не можех да ви спася тогава.
Така че, нека ви спася сега. Време е да си починем, и за тези, които сте носили в ръцете си ...
Това свършва.
За всички нас.
Крайна комуникация.