(Jools' Annual Hootenanny 2021) | On Raglan Road on an autumn day I saw her first and knew
That her dark hair would weave a snare that I might one day rue;
I saw the danger, yet I passed along the enchanted way,
And I said, let grief be a fallen leaf at the dawning of the day.
(Jools' Annual Hootenanny 2021) | On Raglan Road on an autumn day I saw her first and knew
That her dark hair would weave a snare that I might one day rue;
I saw the danger, yet I passed along the enchanted way,
And I said, let grief be a fallen leaf at the dawning of the day.
On Grafton Street in November we tripped lightly along the ledge
Of the deep ravine where can be seen the worth of passion's pledge,
The Queen of Hearts still making tarts and I not making hay
Oh I loved too much and by such by such is happiness thrown away.
I gave her gifts of the mind I gave her the secret sign that's known
To the artists who have known the true gods of sound and stone
And word and tint without stint for I gave her poems to say.
With her own name there and her own dark hair like clouds over fields of May
On a quiet street where old ghosts meet I see her walking now
Away from me so hurriedly my reason must allow
That I had loved not as I should a creature made of clay
When the angel woos the clay he'd lose his wings at the dawn of day.
На Raglan Road на есенния ден я видях първо и знаех
Че тъмната й коса ще тъче примка, която може би един ден;
Видях опасността, но мина покрай омагьосания начин,
И казах, че скръбта е паднал лист при изгрянето на деня.
На улица Графтън през ноември се спънахме леко по протежение на перваза
На дълбоката клисура, където може да се види залогът на страстността,
Кралицата на сърцата все още прави плодове и аз не правя сено
О, аз обичах твърде много и чрез такова, което е хвърлено.
Дадох й дарбите на ума, които й дадох тайния знак, който е известен
На художниците, които познават истинските богове на звука и камък
И дума и нюанс без стягане, за да дадем нейните стихове.
Със собственото си име и собствената си тъмна коса като облаци над полетата на май
На тиха улица, където старите призраци се срещат, сега виждам да вървим сега
Далеч от мен толкова бързо ми трябва да позволи
Че аз не съм обичал, тъй като трябва да направя същество от глина
Когато ангелът щеше да загуби крилата си на зората на деня.