Uh-uh-uh, ah-ah! Ah-ah, uh-uh! Oye, ey! Parece que fue ayer esta jodienda
El artista del momento, mi disco en toa' las tienda'
No es que me ofenda, pero me siento viejo
Cuando los chamaquito' ahora me dicen "leyenda"
Sanderlei Silveira - 2024-01-12T00:22-03:00 - BR ∞ L
Uh-uh-uh, ah-ah! Ah-ah, uh-uh! Oye, ey! Parece que fue ayer esta jodienda
El artista del momento, mi disco en toa' las tienda'
No es que me ofenda, pero me siento viejo
Cuando los chamaquito' ahora me dicen "leyenda"
Que Dios los reprenda
Estoy igual de joven, pero con meno' fecha' en la agenda
No tengo lancha, ni avione', ni prenda'
Pero tengo la esperanza de que el próximo punchline te sorprenda
Ya nada es como ante'
Yo sé que ya no soy tan relevante
Ante' me pedían retrato', todos devoto'
Ahora me paran pa' que yo les tire la foto
Aunque le saque to' el polvo a mis trofeo'
En el cartel mi nombre ni lo veo
Si me quieren ver, que se tiren pa'l museo
Ya estoy cansa'o, con el tiempo ni peleo
Yo estoy claro, no hay que ser sabio
Solo escribo lo que no se atreven a decir mis labio'
Le contesto al corazón toa' las pregunta'
Antes de que mi lápiz se quede sin punta
Esta va por mi primo, por las vueltas que dimo'
Ahora rimo porque no nos despedimo'
Hasta que salga el sol que me levanta
Hoy bebo hasta que se me queme la garganta
[Coro]
Esto va por lo que somo', por lo que fuimo'
Por to' lo que tenemo', por to' lo que tuvimo'
Por las llorada', por toa' las carcajada'
Por to' los triunfo' y por toa' las cagada'
Por lo que puedo ser, aunque lo dude
Por lo que quise ser, pero no pude
Por las turbulencias que agarré, por los trene' que perdí
Y por toa' las borrachera' que cogí
Por los lago', por los río', por los mare' que crucé
Aunque me hundí, al final siempre floté
Por los que se fueron sin permiso al paraíso
Hoy derramamo' un poco 'e ron en el piso
[Verso 2]
Acostado al lado de este whisky caramelizado
Con el corazón tieso, una tabla
Esperando a ver si el techo me habla
Mientra' amanece
Queriendo hacer las pase' con mi hermano, a ver si vuelve Calle 13
Con el horizonte rojo
Escribiendo hasta que la madrugada me queme los ojo'
Recordando los navegado'
Tragándome hasta la última gota del pasado
Las fronteras que crucé sin permiso
Los poema' que pesqué en el puerto de Valparaíso
Con libreta en mano, como todo un dramaturgo
Junto a Leoni caminé descalzo por Hamburgo
Y me perdí en Berlín, y me besé en París
Me desvelé junto a la luna en cada país
Y me enamoré de Belgrano y de la noche
Escuchando a Goyeneche en el coche
Y por el río Amstel esquivando bicicleta'
Me tropecé contigo y cambió mi vida completa
Y en Harstad, frente a la bahía
La medianoche era de día
Y borracho con la bebé, orinando vino seco
Desde la costa de Cádiz logramo' ver a Marrueco'
Y dejé que me llevara la marea
Por eso leo pocos libro', pa' que el mundo me los lea
La vida me la vivo intensamente
Hasta que no pueda masticarla porque no me quedan diente'
Todo evoluciona porque se transforma
Crece y disminuye, cambia de forma
Pero del tiempo nadie se salva
Pregúntale al tinte que me pinta las cana' de la barba
Igual sigo dando brinco'
Porque todavía me siento como de veinticinco
Solo queda despedirse con cerveza
Y brindar por lo que termina y por lo que empieza
[Coro]
Esto va por lo que somo', por lo que fuimo'
Por to' lo que tenemo', por to' lo que tuvimo'
Por las llorada', por toa' las carcajada'
Por to' los triunfo' y por toa' las cagada'
Por lo que puedo ser, aunque lo dude
Por lo que quise ser, pero no pude
Por las turbulencias que agarré, por los trene' que perdí
Y por toa' las borrachera' que cogí
Por los lago', por los río', por los mare' que crucé
Aunque me hundí, al final siempre floté
Por los que se fueron sin permiso al paraíso
Hoy derramamo' un poco 'e ron en el piso
Esto va por lo que somo', por lo que fuimo'
Por to' lo que tenemo', por to' lo que tuvimo'
Por las llorada', por toa' las carcajada'
Por to' los triunfo' y por toa' las cagada'
Por lo que puedo ser, aunque lo dude
Por lo que quise ser, pero no pude
Por las turbulencias que agarré, por los trene' que perdí
Y por toa' las borrachera' que cogí
Por los lago', por los río', por los mare' que crucé
Aunque me hundí, al final siempre floté
Por los que se fueron sin permiso al paraíso
Hoy derramamo' un poco 'e ron en el piso
Изглежда, че вчера се е случило това лайно
Изпълнителят на момента, моят албум във всички магазини
Не че ме обижда, но се чувствам стар
Когато децата сега ме наричат "легенда"
Нека Бог ги изобличава
Аз съм също толкова млад, но с по -малко дати на дневния ред
Нямам лодка, няма самолет, няма залог
Но се надявам, че следващият удар ще ви изненада.
Нищо не е като преди
Знам, че вече не съм толкова уместен.
Преди „ме помолиха за портрет“, всички посветени “
Сега ме спират, за да мога да направя снимката
Въпреки че праха всичките си трофеи
Дори не виждам името си на плаката
Ако искат да ме видят, трябва да отидат в музея
Вече съм уморен, с времето дори няма да се бия
Ясно съм, няма нужда да бъдем мъдри
Пиша само това, което устните ми не смеят.
Отговарям на сърцето всички въпроси
Преди моливът ми да изтече от точка
Това е за братовчед ми, за обиколките, които взехме
Сега римувам, защото не се сбогувахме
Докато изгрее слънцето, което ме събужда
Днес пия, докато гърлото ми изгаря
[Припев]
Това е за това кои сме ние, какво бяхме
За всичко, което имаме, за всичко, което имахме
За плача, за целия смях
За всички триумфи и за всички лайна
За това, което мога да бъда, дори и да се съмнявам
За това, което исках да бъда, но не можах
За турбулентността, която хванах, за влаковете, които загубих
И за цялата пиянство, която получих
През езерата, през реките, през моретата, които кръстосах
Въпреки че потънах, в крайна сметка винаги плавах
За тези, които отидоха в рая без разрешение
Днес разляхме малко ром на пода
[Стих 2]
Лежи до това карамелизирано уиски
С твърдо сърце, дъска
В очакване да видя дали таванът ми говори
Докато зори
Искам да се забавлявам с брат ми, да видя дали се връща Calle 13
С червения хоризонт
Писането, докато Зората изгори очите ми
Спомняйки си тези навигирани '
Поглъщайки всяка последна капка от миналото
Границите, които съм кръстосал без разрешение
Стиховете, които хванах в пристанището на Валпараесо
С тетрадка в ръка, като драматург
Заедно с Леони вървях бос през Хамбург
И се изгубих в Берлин и се целунах в Париж
Останах буден до луната във всяка страна
И се влюбих в Белграно и нощта
Слушане на Goyeneche в колата
И по протежение на река Амстел, избягващ велосипеда "
Натъкнах се на теб и това промени целия ми живот.
И в Харстад, обърнат към залива
Полунощ беше ден
И пиян с бебето, пикаещо сухо вино
От брега на Кадис успяхме да видим Мароко
И оставих приливът да ме вземе
Ето защо прочетох няколко книги, така че светът да ми ги прочете.
Живея живот интензивно
Докато не мога да го дъвча, защото нямам зъби
Всичко се развива, защото се трансформира
Той расте и намалява, променя формата си
Но никой не се спасява от времето
Попитайте багрилото, което рисува сивата коса в брадата ми
Все още продължавам да скачам
Защото все още се чувствам като двадесет и пет
Остава само сбогом с бирата
И тост за това, което завършва и какво започва
[Припев]
Това е за това кои сме ние, какво бяхме
За всичко, което имаме, за всичко, което имахме
За плача, за целия смях
За всички триумфи и за всички лайна
За това, което мога да бъда, дори и да се съмнявам
За това, което исках да бъда, но не можах
За турбулентността, която хванах, за влаковете, които загубих
И за цялата пиянство, която получих
През езерата, през реките, през моретата, които кръстосах
Въпреки че потънах, в крайна сметка винаги плавах
За тези, които отидоха в рая без разрешение
Днес разляхме малко ром на пода
Това е за това кои сме ние, какво бяхме
За всичко, което имаме, за всичко, което имахме
За плача, за целия смях
За всички триумфи и за всички лайна
За това, което мога да бъда, дори и да се съмнявам
За това, което исках да бъда, но не можах
За турбулентността, която хванах, за влаковете, които загубих
И за цялата пиянство, която получих
През езерата, през реките, през моретата, които кръстосах
Въпреки че потънах, в крайна сметка винаги плавах
За тези, които отидоха в рая без разрешение
Днес разляхме малко ром на пода