The anguish of the earth absolves our eyes
Till beauty shines in all that we can see.
War is our scourge; yet war has made us wise,
And, fighting for our freedom, we are free.
The anguish of the earth absolves our eyes
Till beauty shines in all that we can see.
War is our scourge; yet war has made us wise,
And, fighting for our freedom, we are free.
Horror of wounds and anger at the foe,
And loss of things desired; all these must pass.
We are the happy legion, for we know
Time's but a golden wind that shakes the grass.
There was an hour when we were loth to part
From life we longed to share no less than others.
Now, having claimed this heritage of heart,
What need we more, my comrades and my brothers?
Мъката на земята освобождава нашите очи
До красота блести във всичко, което можем да видим.
Войната е нашата напаст; още война ни е по-мъдър,
И, борещи се за свободата ни, ние сме свободни.
Ужас на рани и гнева на врага,
И загуба на нещата желания; всички те трябва да преминат.
Ние сме най-щастливи легион, защото знаем,
Време, но златна вятър, който разтърсва тревата.
Имаше един час, когато бяхме нежелаещ да участват
От живота ние копнееше да споделят не по-малко от другите.
Сега, след като заяви това наследство на сърцето,
Каква нужда имаме вече повече, моите другари и братя?